В началото на пътя
Последна цигара.
Фас.
Миризма на
опърлена плът.
Надигаш се,
бавно отпиваш
от огъня.
Настъпваш
със крак
и потегляш
по прашния път.
Над него
не светят звезди.
Луната е скрита
в отвъдното.
Няма слънце,
топлина, светлина.
Няма зими.
Няма пролети лъгани.
Няма нищо.
Само една тишина.
Пристъпваш,
а времето,
спряло внезапно,
се усмихва
на твоя инат,
на стремежа ти
неадекватен
да създаваш
пак свой
собствен свят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Найден Найденов Todos los derechos reservados
