Последна цигара.
Фас.
Миризма на
опърлена плът.
Надигаш се,
бавно отпиваш
от огъня.
Настъпваш
със крак
и потегляш
по прашния път.
Над него
не светят звезди.
Луната е скрита
в отвъдното.
Няма слънце,
топлина, светлина.
Няма зими.
Няма пролети лъгани.
Няма нищо.
Само една тишина.
Пристъпваш,
а времето,
спряло внезапно,
се усмихва
на твоя инат,
на стремежа ти
неадекватен
да създаваш
пак свой
собствен свят.
© Найден Найденов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
