Последна цигара.
Фас.
Миризма на
опърлена плът.
Надигаш се,
бавно отпиваш
от огъня.
Настъпваш
със крак
и потегляш
по прашния път.
Над него
не светят звезди.
Луната е скрита
в отвъдното.
Няма слънце,
топлина, светлина.
Няма зими.
Няма пролети лъгани.
Няма нищо.
Само една тишина.
Пристъпваш,
а времето,
спряло внезапно,
се усмихва
на твоя инат,
на стремежа ти
неадекватен
да създаваш
пак свой
собствен свят.
© Найден Найденов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
