15.08.2007 г., 14:35 ч.

В началото на пътя 

  Поезия
592 0 7
 

Последна цигара.
Фас.
Миризма на
опърлена плът.
Надигаш се,
бавно отпиваш
от огъня.
Настъпваш
със крак
и потегляш
по прашния път.
Над него
не светят звезди.
Луната е скрита
в отвъдното.
Няма слънце,
топлина, светлина.
Няма зими.
Няма пролети лъгани.
Няма нищо.
Само една тишина.
Пристъпваш,
а времето,
спряло внезапно,
се усмихва
на твоя инат,
на стремежа ти
неадекватен
да създаваш 
пак свой
собствен свят.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??