9 may 2012, 16:29

В началото на светлината

  Poesía » Otra
1.4K 0 10


Заравям длани в косата ти
и леко събирам пръсти горещи...
Настръхнала от желание,
ще се сгушиш в мен...
Пелената  от нежност,
преляла в очите ти,
ще бъде тихо стенание,
намерило моето име.
Ше те люлея в ръцете си
с дълги целувки.
И ще падам върху теб
като влюбен дъжд.
Насякъде по теб ще валя.
Черешата отвън ще рони цвят,
а ние ще засветим голи...
От ъглите на тъжното ни битие
безсилен Мракът ще си тръгне.
Към звездите ще ме поведеш...
И там, в началото на Светлината,
ще ми прошепнеш тихо:
"обичам те"...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тасо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...