В началото на светлината
Заравям длани в косата ти
и леко събирам пръсти горещи...
Настръхнала от желание,
ще се сгушиш в мен...
Пелената от нежност,
преляла в очите ти,
ще бъде тихо стенание,
намерило моето име.
Ше те люлея в ръцете си
с дълги целувки.
И ще падам върху теб
като влюбен дъжд.
Насякъде по теб ще валя.
Черешата отвън ще рони цвят,
а ние ще засветим голи...
От ъглите на тъжното ни битие
безсилен Мракът ще си тръгне.
Към звездите ще ме поведеш...
И там, в началото на Светлината,
ще ми прошепнеш тихо:
"обичам те"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тасо Всички права запазени
