1 jun 2017, 23:21  

В началото на юни

911 4 17

В градчето с разноцветни къщи,

с цъфтящи дъхави градини ,

отдавна аз не бях се връщал –

от седемнадесет години!

 

Наглед бе същото градчето

и всичко в него бе познато.

На два-три часа от морето,

тук сякаш беше вечно лято!

 

Далечни спомени ме свързваха

с площада, с киното, с фонтана...

и с нишки тайнствени привързваха

към този град... за да остана!

 

За миг ме спря и светофара.

В страничното си огледало

видях сладкарницата стара,

в която времето бе спряло!

 

До слънчевата й витрина

момиче и момче седяха –

познаваха се от година,

но в този миг щастливи бяха!

 

Училището бе отсреща.

Звънецът би и... с тебе станахме...

Това бе първата ни среща!

Целунахме  се и... останахме!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....