1 июн. 2017 г., 23:21  

В началото на юни

912 4 17

В градчето с разноцветни къщи,

с цъфтящи дъхави градини ,

отдавна аз не бях се връщал –

от седемнадесет години!

 

Наглед бе същото градчето

и всичко в него бе познато.

На два-три часа от морето,

тук сякаш беше вечно лято!

 

Далечни спомени ме свързваха

с площада, с киното, с фонтана...

и с нишки тайнствени привързваха

към този град... за да остана!

 

За миг ме спря и светофара.

В страничното си огледало

видях сладкарницата стара,

в която времето бе спряло!

 

До слънчевата й витрина

момиче и момче седяха –

познаваха се от година,

но в този миг щастливи бяха!

 

Училището бе отсреща.

Звънецът би и... с тебе станахме...

Това бе първата ни среща!

Целунахме  се и... останахме!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...