Obra no adecuada para menores de 18 años
СВЕЩЕНИКЪТ: На графа бях, нали, на гости...
На вино, да... и тост след тост и
май доста чашички изпих...
сега усещам... прекалих...
Ден втори е на карнавала.
Шума му чувам... ала- бала...
За мен не е достойно, знам,
да мина през тълпата там.
Карета графът ми предложи
и с " не " отвърнах му... как може?
Пеша върви, глупак, тогава.
Главата ми се замъглява.
По тясна уличка залитам
и колко е часът се питам.
Че нощ е, нощ е, то е ясно.
Небето звездно е... прекрасно...
Къде съм? Уличка е друга...
Минавал ли съм аз оттука?
Приплаква някой ли пред мен?
Кой седнал е опечален?
Я виж, била една жена
приседнала до таз стена. ( към жената )
Що плачеш, дъще, тук? Прости!
В костюм за маскарад си ти!
ТЯ: Но кой си ти? Не те познавам!
Че срещнах те, не съжалявам!
СВЕЩЕНИКЪТ: С какво да ти помогна, мила?
Надежда да ти дам, за сила!
ТЯ: Ах, колко мил си само... Да!!!
Сбъдни ми ти една мечта!
СВЕЩЕНИКЪТ: Но, дъще, аз не съм вълшебник!
Не виждаш ли, че съм свещеник?
ТЯ: Не съм те виждала преди!
Не си свещеника ни ти!
СВЕЩЕНИКЪТ: И как ще си ме ти познала?
Аз служа в друга катедрала!
ТЯ: Завчас ме ти развесели!
Ще дойдеш с мен сега, нали!
Това е моята врата!
Спаси ме с плам от самота!
СВЕЩЕНИКЪТ: Не мога! Дал съм аз обет!
Ще бъде грях, ще съм проклет!
ТЯ: Костюм по теб е туй, сеньоре!
Веднага идвай с мене горе! ( вкарва го в къщата )
СЛЕД НЯКОЛКО ЧАСА...
СВЕЩЕНИКЪТ: Какво??? О, не... Ай, мама мия...
Лежи до мене грозотия...
Пиян съм бил до грях изглежда.
Къде е моята одежда?
И търся я, и пак залитам...
А, ето я... и се омитам...
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados
Посочи му правия път, Асен!😉