В ( не ) изповедалнята - 2

СВЕЩЕНИКЪТ: На графа бях, нали, на гости...

                              На вино, да... и тост след тост и

                              май доста чашички изпих...

                              сега усещам... прекалих...

                              Ден втори е на карнавала.

                              Шума му чувам... ала- бала...

                              За мен не е достойно, знам,

                              да мина през тълпата там.

                              Карета графът ми предложи

                              и с " не " отвърнах му... как може?

                              Пеша върви, глупак, тогава.

                              Главата ми се замъглява.

                              По тясна уличка залитам

                              и колко е часът се питам.

                              Че нощ е, нощ е, то е ясно.

                              Небето звездно е... прекрасно...

                              Къде съм? Уличка е друга...

                              Минавал ли съм аз оттука?

                              Приплаква някой ли пред мен?

                              Кой седнал е опечален?

                              Я виж, била една жена

                              приседнала до таз стена. ( към жената )

                              Що плачеш, дъще, тук? Прости!

                              В костюм за маскарад си ти!

                      ТЯ: Но кой си ти? Не те познавам!

                             Че срещнах те, не съжалявам!

СВЕЩЕНИКЪТ: С какво да ти помогна, мила?

                              Надежда да ти дам, за сила!

                       ТЯ: Ах, колко мил си само... Да!!!

                              Сбъдни ми ти една мечта!

СВЕЩЕНИКЪТ: Но, дъще, аз не съм вълшебник!

                              Не виждаш ли, че съм свещеник?

                       ТЯ: Не съм те виждала преди!

                              Не си свещеника ни ти!

СВЕЩЕНИКЪТ: И как ще си ме ти познала?

                              Аз служа в друга катедрала!

                       ТЯ: Завчас ме ти развесели!

                              Ще дойдеш с мен сега, нали!

                              Това е моята врата!

                              Спаси ме с плам от самота!

СВЕЩЕНИКЪТ: Не мога! Дал съм аз обет!

                              Ще бъде грях, ще съм проклет!

                       ТЯ: Костюм по теб е туй, сеньоре!

                              Веднага идвай с мене горе!  ( вкарва го в къщата )

                        СЛЕД НЯКОЛКО ЧАСА...

СВЕЩЕНИКЪТ: Какво??? О, не... Ай, мама мия...

                              Лежи до мене грозотия...

                              Пиян съм бил до грях изглежда.

                              Къде е моята одежда?

                              И търся я, и пак залитам...

                              А, ето я... и се омитам...