Създадох те от кал. И страхове.
До мускулната тъкан на реалност.
Измислих всички думи, цветовете
и мислите ти нарисувах в огледалото.
Поканих те в съня си. Незавършен.
Да нямаш правото да ме осъдиш.
Показах ти вините си на връщане
и възлите, с които ги завързвах.
Не те оставих да говориш дълго,
страхувах се, че няма да ме чуеш.
Изпратих те преди да съм си тръгнала,
повярвала почти, че съществуваш.
© Ралица Todos los derechos reservados