Създадох те от кал. И страхове.
До мускулната тъкан на реалност.
Измислих всички думи, цветовете
и мислите ти нарисувах в огледалото.
Поканих те в съня си. Незавършен.
Да нямаш правото да ме осъдиш.
Показах ти вините си на връщане
и възлите, с които ги завързвах.
Не те оставих да говориш дълго,
страхувах се, че няма да ме чуеш.
Изпратих те преди да съм си тръгнала,
повярвала почти, че съществуваш.
© Ралица All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
