18 июн. 2017 г., 03:22

В не-свя(с)т

1.4K 3 4

Създадох те от кал. И страхове.

До мускулната тъкан на реалност.

Измислих всички думи, цветовете

и мислите ти нарисувах в огледалото.

Поканих те в съня си. Незавършен.

Да нямаш правото да ме осъдиш.

Показах ти вините си на връщане

и възлите, с които ги завързвах.

 

Не те оставих да говориш дълго,

страхувах се, че няма да ме чуеш.

Изпратих те преди да съм си тръгнала,

повярвала почти, че съществуваш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...