18.06.2017 г., 3:22

В не-свя(с)т

1.4K 3 4

Създадох те от кал. И страхове.

До мускулната тъкан на реалност.

Измислих всички думи, цветовете

и мислите ти нарисувах в огледалото.

Поканих те в съня си. Незавършен.

Да нямаш правото да ме осъдиш.

Показах ти вините си на връщане

и възлите, с които ги завързвах.

 

Не те оставих да говориш дълго,

страхувах се, че няма да ме чуеш.

Изпратих те преди да съм си тръгнала,

повярвала почти, че съществуваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...