7 ene 2009, 6:39

В небитието 

  Poesía
683 0 0
В небитието от копнежи изтъкано 
потъна моята мисловна идентичност,
с съдба от светло бъдеще раздрана, 
със карма празна и лишена от себичност.

Трудности за миг покриха пътя,
който често влюбен виждах във съня си, 
малък и уплашен пак бях на кръстопътя,
обръщах се и търсех се в ума си.


През кътчетата на душата бродейки,
попаднал на забравени трептения,
аз на фалшиви идоли се молех,
сборичвах се със светлите ми въжделения.  

И някъде по пътя, страдайки,
попаднал на бленуваната доброта 
там самодиви пътя ми показваха,
умирах, раждах се, обичах аз света.

Прогледнах във мига, когато
спокойствие обхвана всички мои мисли,
навън погледнах, беше лято,
за грехове не мислех и не исках.

Потъпках всичкото зло и омраза,
с което ме окаля на страха прибоя, 
една икона в мрака се показа,
накрая аз потъвам във покоя. 

Със карма празна и лишена от себичност,
с съдба от светло бъдеще раздрана, 
потъна моята мисловна идентичност
в небитието от копнежи изтъкано. 

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??