Jan 7, 2009, 6:39 AM

В небитието

  Poetry
929 0 0
В небитието от копнежи изтъкано 
потъна моята мисловна идентичност,
с съдба от светло бъдеще раздрана, 
със карма празна и лишена от себичност.

Трудности за миг покриха пътя,
който често влюбен виждах във съня си, 
малък и уплашен пак бях на кръстопътя,
обръщах се и търсех се в ума си.


През кътчетата на душата бродейки,
попаднал на забравени трептения,
аз на фалшиви идоли се молех,
сборичвах се със светлите ми въжделения.  

И някъде по пътя, страдайки,
попаднал на бленуваната доброта 
там самодиви пътя ми показваха,
умирах, раждах се, обичах аз света.

Прогледнах във мига, когато
спокойствие обхвана всички мои мисли,
навън погледнах, беше лято,
за грехове не мислех и не исках.

Потъпках всичкото зло и омраза,
с което ме окаля на страха прибоя, 
една икона в мрака се показа,
накрая аз потъвам във покоя. 

Със карма празна и лишена от себичност,
с съдба от светло бъдеще раздрана, 
потъна моята мисловна идентичност
в небитието от копнежи изтъкано. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христофор Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...