Ще ме сложат в някоя студена стая

затрупана със стари вещи.

Ще гледам, ще забравя, ще заплача -

останаха ми само твоите очи.

Усещам - кожата ми вече търси твоя смях

след всеки вопъл на сърцето...

Сега да имах вдъхновение,

щях да се прочуя със живота си.

Не бих заспала тази вечер -

навън все още дебне някаква тъга.

Аз знам, че  няма да се върнат призраците -

етажът е висок за тях.

Сега е лесно -

в тъмното не ще да сбъркам твоя лик...

Събудих се с усещане за край,

а пръстите ми са нагризани от мишки.

Погледнах се отгоре - онемях -

нима не знаех, че трети ден съм вече мъртва?!..