В неделя
Ще ме сложат в някоя студена стая
затрупана със стари вещи.
Ще гледам, ще забравя, ще заплача -
останаха ми само твоите очи.
Усещам - кожата ми вече търси твоя смях
след всеки вопъл на сърцето...
Сега да имах вдъхновение,
щях да се прочуя със живота си.
Не бих заспала тази вечер -
навън все още дебне някаква тъга.
Аз знам, че няма да се върнат призраците -
етажът е висок за тях.
Сега е лесно -
в тъмното не ще да сбъркам твоя лик...
Събудих се с усещане за край,
а пръстите ми са нагризани от мишки.
Погледнах се отгоре - онемях -
нима не знаех, че трети ден съм вече мъртва?!..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Обичаща Всички права запазени
