24 jul 2006, 20:35

В неизвестност

  Poesía
1.3K 0 1
Как тази болка в мен напира!
Гневът е яростен, голям...
Да плача, да тъгувам, да се смея...
Какво да правя-аз не знам!
Коя съм аз незная вече,
къде съм тръгнала, къде ще спра!
За какво дошла съм тук, не зная,
за какво ще си отида - пак не знам!
За какво е тази битка в живота -
за да ми кажат едно "благодаря"?!
Е, съжалявам, значи тук сме много,
ще тръгна аз да търся своя рай!
Къде ще го намеря аз не зная,
къде и да го търся - пак незнам,
но знам - живота е измама,
и знам, тук няма светлина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...