24 jul 2006, 20:35

В неизвестност

  Poesía
1.3K 0 1
Как тази болка в мен напира!
Гневът е яростен, голям...
Да плача, да тъгувам, да се смея...
Какво да правя-аз не знам!
Коя съм аз незная вече,
къде съм тръгнала, къде ще спра!
За какво дошла съм тук, не зная,
за какво ще си отида - пак не знам!
За какво е тази битка в живота -
за да ми кажат едно "благодаря"?!
Е, съжалявам, значи тук сме много,
ще тръгна аз да търся своя рай!
Къде ще го намеря аз не зная,
къде и да го търся - пак незнам,
но знам - живота е измама,
и знам, тук няма светлина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...