mihaylova_83 (Теодора Михайлова) mihaylova_83 (Теодора Михайлова)
12
24.07.2006 г., 20:35

В неизвестност

1.3K 0 1
Как тази болка в мен напира!
Гневът е яростен, голям...
Да плача, да тъгувам, да се смея...
Какво да правя-аз не знам!
Коя съм аз незная вече,
къде съм тръгнала, къде ще спра!
За какво дошла съм тук, не зная,
за какво ще си отида - пак не знам!
За какво е тази битка в живота -
за да ми кажат едно "благодаря"?!
Е, съжалявам, значи тук сме много,
ще тръгна аз да търся своя рай!
Къде ще го намеря аз не зная,
къде и да го търся - пак незнам,
но знам - живота е измама,
и знам, тук няма светлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Михайлова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0