В необозримото

Poesía

999 0 2

някой ден

може би ще се престраша

да се срещнем

на другия край на вселената

под самотно дърво

в бели роби облечени

вятърът

ще развява косите ни

ще стоим

ще ни пази сянка небето

с бели облаци

огнивото на слънцето

ще ни пали свещите

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

limeruna (Йоана)

Интересно. Приказно, нестандартно.

да се срещнем
на другия край на вселената
под самотно дърво
...
ще ни пази сянка небето
с бели облаци

Мистично пренасяне нагоре и после приземяване меко, мечтателно, дори малко утопично, но в рамките на потенциално възможното. Наивността, мечтата, мисълта - толкова много тайни крият...

2021-09-02T21:21:28+03:00
Сенилга (Сенилга)

Всё может быть и даже больше, чем всё.
Живописно.

2021-09-02T07:49:17+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0