В необозримото

Poetry

997 0 2

някой ден

може би ще се престраша

да се срещнем

на другия край на вселената

под самотно дърво

в бели роби облечени

вятърът

ще развява косите ни

ще стоим

ще ни пази сянка небето

с бели облаци

огнивото на слънцето

ще ни пали свещите

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

limeruna (Йоана)

Интересно. Приказно, нестандартно.

да се срещнем
на другия край на вселената
под самотно дърво
...
ще ни пази сянка небето
с бели облаци

Мистично пренасяне нагоре и после приземяване меко, мечтателно, дори малко утопично, но в рамките на потенциално възможното. Наивността, мечтата, мисълта - толкова много тайни крият...

2021-09-02T21:21:28+03:00
Сенилга (Сенилга)

Всё может быть и даже больше, чем всё.
Живописно.

2021-09-02T07:49:17+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0