longin (Любомир Деничин)
1 227

1 jul 2010, 12:02

В необятния безкрай

Poesía

956 0 10

Там нейде в необятния безкрай

Се крие кътче-рай

Там някъде е моят дом

Ще го намеря мълчешком

Там в светлината бяла

Там душата ми е цяла

Букети гигантски прозрачни мехури

Струи вълшебни течащи в чучури

Пътеки от балони бели

Въздушни облаци като къдели

Букети движещи се светлини

Приятелства любови и мечти

Моят свят е тъй вълшебен

На душата е потребен

Там е у дома

Там тя има свобода

В необятния безкрай

Моят свят е рай

Дом е цялата вселена

Разбра душата победена

Без любов е застрашена

Употребена уморена

Не са ù нужни

Ни вещи ни пари

Душата иска да лети

За нищо не ламти...

Душа от любовта родена

Събрала цялата вселена

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Красиви, звънливи и много образни метафори!
Песенен стих, посветен на вълшебната сила на душата,
с актуално и мъдро послание!
Поздрави за прекрасния поет!
БЪДИ!

2010-07-06T22:36:42+03:00
longin (Любомир Деничин)

Поздрав Ведрина и благодаря!!!Прашинка доброта от моята душа и за теб!!!

2010-07-04T23:10:30+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

В душата, колкото и да е малка - една прашинка, но в нея се побира цялата Вселена!!! Красиво е!!!
"Не са ù нужни
Ни вещи ни пари
Душата иска да лети
За нищо не ламти..."

2010-07-03T15:58:02+03:00
longin (Любомир Деничин)

Благодаря ти Пепи за топлите думи ,много щастие ти желая!!!

2010-07-03T15:41:17+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Ех Любчо, в този стих ти си едно дете на света миличък! Защо не можем да сме всички като тебе, тогава и света ще е друг, по красив и по-привлекателен! Приятен уикенд с усмивка!

2010-07-03T10:57:25+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0