1 jul 2010, 12:02

В необятния безкрай

  Poesía
962 0 10

Там нейде в необятния безкрай

Се крие кътче-рай

Там някъде е моят дом

Ще го намеря мълчешком

Там в светлината бяла

Там душата ми е цяла

Букети гигантски прозрачни мехури

Струи вълшебни течащи в чучури

Пътеки от балони бели

Въздушни облаци като къдели

Букети движещи се светлини

Приятелства любови и мечти

Моят свят  е тъй вълшебен

На душата е потребен

Там е у дома

Там тя има свобода

В необятния безкрай

Моят свят е рай

Дом е цялата вселена

Разбра душата победена

Без любов е застрашена

Употребена уморена

Не са ù нужни 

Ни вещи ни пари

Душата иска да лети

За нищо не ламти...

Душа от любовта родена

Събрала цялата вселена

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиви, звънливи и много образни метафори!
    Песенен стих, посветен на вълшебната сила на душата,
    с актуално и мъдро послание!
    Поздрави за прекрасния поет!
    БЪДИ!
  • Поздрав Ведрина и благодаря!!!Прашинка доброта от моята душа и за теб!!!
  • В душата, колкото и да е малка - една прашинка, но в нея се побира цялата Вселена!!! Красиво е!!!
    "Не са ù нужни
    Ни вещи ни пари
    Душата иска да лети
    За нищо не ламти..."
  • Благодаря ти Пепи за топлите думи ,много щастие ти желая!!!
  • Ех Любчо, в този стих ти си едно дете на света миличък! Защо не можем да сме всички като тебе, тогава и света ще е друг, по красив и по-привлекателен! Приятен уикенд с усмивка!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...