1 июл. 2010 г., 12:02

В необятния безкрай

960 0 10

Там нейде в необятния безкрай

Се крие кътче-рай

Там някъде е моят дом

Ще го намеря мълчешком

Там в светлината бяла

Там душата ми е цяла

Букети гигантски прозрачни мехури

Струи вълшебни течащи в чучури

Пътеки от балони бели

Въздушни облаци като къдели

Букети движещи се светлини

Приятелства любови и мечти

Моят свят  е тъй вълшебен

На душата е потребен

Там е у дома

Там тя има свобода

В необятния безкрай

Моят свят е рай

Дом е цялата вселена

Разбра душата победена

Без любов е застрашена

Употребена уморена

Не са ù нужни 

Ни вещи ни пари

Душата иска да лети

За нищо не ламти...

Душа от любовта родена

Събрала цялата вселена

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиви, звънливи и много образни метафори!
    Песенен стих, посветен на вълшебната сила на душата,
    с актуално и мъдро послание!
    Поздрави за прекрасния поет!
    БЪДИ!
  • Поздрав Ведрина и благодаря!!!Прашинка доброта от моята душа и за теб!!!
  • В душата, колкото и да е малка - една прашинка, но в нея се побира цялата Вселена!!! Красиво е!!!
    "Не са ù нужни
    Ни вещи ни пари
    Душата иска да лети
    За нищо не ламти..."
  • Благодаря ти Пепи за топлите думи ,много щастие ти желая!!!
  • Ех Любчо, в този стих ти си едно дете на света миличък! Защо не можем да сме всички като тебе, тогава и света ще е друг, по красив и по-привлекателен! Приятен уикенд с усмивка!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...