1 июл. 2010 г., 12:02

В необятния безкрай

958 0 10

Там нейде в необятния безкрай

Се крие кътче-рай

Там някъде е моят дом

Ще го намеря мълчешком

Там в светлината бяла

Там душата ми е цяла

Букети гигантски прозрачни мехури

Струи вълшебни течащи в чучури

Пътеки от балони бели

Въздушни облаци като къдели

Букети движещи се светлини

Приятелства любови и мечти

Моят свят  е тъй вълшебен

На душата е потребен

Там е у дома

Там тя има свобода

В необятния безкрай

Моят свят е рай

Дом е цялата вселена

Разбра душата победена

Без любов е застрашена

Употребена уморена

Не са ù нужни 

Ни вещи ни пари

Душата иска да лети

За нищо не ламти...

Душа от любовта родена

Събрала цялата вселена

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиви, звънливи и много образни метафори!
    Песенен стих, посветен на вълшебната сила на душата,
    с актуално и мъдро послание!
    Поздрави за прекрасния поет!
    БЪДИ!
  • Поздрав Ведрина и благодаря!!!Прашинка доброта от моята душа и за теб!!!
  • В душата, колкото и да е малка - една прашинка, но в нея се побира цялата Вселена!!! Красиво е!!!
    "Не са ù нужни
    Ни вещи ни пари
    Душата иска да лети
    За нищо не ламти..."
  • Благодаря ти Пепи за топлите думи ,много щастие ти желая!!!
  • Ех Любчо, в този стих ти си едно дете на света миличък! Защо не можем да сме всички като тебе, тогава и света ще е друг, по красив и по-привлекателен! Приятен уикенд с усмивка!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...