В несъмнало се утро очите се отварят,
мълчанието се чупи, хора проговарят.
Нощта с деня мени се,
и балканът със площада.
Хайде, давай, събуди се,
няма време за пощада.

Времето за нас ще спре,
знаем как, кога, къде.
Няма милост за бездушни,
щом улиците не са пусти,
няма време за разплата стара,
хладно време за промяна стана.

И как студен е този ден,
студен е камъкът във мен.
Но горещи са очите,
горещи са тълпите,
гореща свобода жадуват,
горещи, пламъците плуват
в нашите души студени,
нашите сърца ранени.

Щом слънцето залезе,
денят ще продължи,
и всичко сухо е, понеже
няма веч сълзи.