3 feb 2008, 11:38

В незнаен ден...

978 0 24
Сега ли, утре ли - не знам,
но ти ще дойдеш ненадейно -
от лъч и вятър изтъкан,
с красив букет от страст и нега.

В незнаен час ще спреш пред мен,
с усмивка кротка и без думи,
със поглед тъжен и смутен,
докосващ скритите ми струни...

Тогава в нас ще зазвучат
мотиви - ехо от звездите.
Сърцата в такт ще затуптят
със приказен космичен ритъм...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ей,всичко ти е ясно на теб от бъдещето ...поздравче!
  • Твоите стихотворения са много леки и приятни за четене Сигурно го казвам за еН-ти път,хаха.
  • Както винаги с малко думи казваш всичко...Поздравления за хубавия стих!!!
  • Благодаря ви!Лек ден на всички!
  • Толкова красота и нежност!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...