13 jul 2014, 17:21  

В Нищото* 

  Poesía
486 0 9
В Нищото*
Живея, някак си,
в безмълвната си проза,
от изгрева до залеза
и в премълчаното сънувам
как взимам с устни
от усмивката ти
щастие до изнемога.
Да! Знам, че
то не ми е дар от бога.
Създаваме го Аз и Ти
в безкрилата съдба ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??