В Нищото*
Живея, някак си,
в безмълвната си проза,
от изгрева до залеза
и в премълчаното сънувам
как взимам с устни
от усмивката ти
щастие до изнемога.
Да! Знам, че
то не ми е дар от бога.
Създаваме го Аз и Ти
в безкрилата съдба
на поднебесното си странство,
и нека има в Любовта ни Светлина
докато споделяме това пространство.
* заглавието е на Виктор Хинов- В
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
