В Нищото*
Живея, някак си,
в безмълвната си проза,
от изгрева до залеза
и в премълчаното сънувам
как взимам с устни
от усмивката ти
щастие до изнемога.
Да! Знам, че
то не ми е дар от бога.
Създаваме го Аз и Ти
в безкрилата съдба
на поднебесното си странство,
и нека има в Любовта ни Светлина
докато споделяме това пространство.
* заглавието е на Виктор Хинов- В
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.