В нощта
студена, мрачна и беззвездна,
от бурния живот да вкуси,
поглъщайки го в свойта бездна.
Окъпана в неон, отключва
заключенитe катинари
и предстоящото се случва,
макар и с лоши коментари.
Залогът е невинна плячка,
загубила и страх, и свян,
след малка доза и пиячка
бардакът става неин храм.
Кръвта Содом е в тези вени,
кипи във тях с нестихващ стон,
дерзае в следващи копнежи
на този и на следващ дом.
Убиецът очи присвива,
щом жертвата прехапва устни,
и под разлистената слива
куршум един след миг ще пусне.
Тревите мокри ще погалят
със връхчета плътта на похот,
а после много тежък валяк
следите ще прикрие с грохот.
Площадът сенките измива,
по уличката, с име тайна.
С трамваен звън денят лениво
нощта изпрати всеотдайна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados
Поздрави