Feb 25, 2009, 12:13 AM

В нощта 

  Poetry
457 0 4
Нощта над София се спусна,
студена, мрачна и беззвездна,
от бурния живот да вкуси,
поглъщайки го в свойта бездна.

Окъпана в неон, отключва
заключенитe катинари
и предстоящото се случва,
макар и с лоши коментари.

Залогът е невинна плячка,
загубила и страх, и свян,
след малка доза и пиячка
бардакът става неин храм.

Кръвта Содом е в тези вени,
кипи във тях с нестихващ стон,
дерзае в следващи копнежи
на този и на следващ дом.

Убиецът очи присвива,
щом жертвата прехапва устни,
и под разлистената слива
куршум един след миг ще пусне.

Тревите мокри ще погалят
със връхчета плътта на похот,
а после много тежък валяк
следите ще прикрие с грохот.

Площадът сенките измива,
по уличката, с име тайна.
С трамваен звън денят лениво
нощта изпрати всеотдайна.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Абе човека е Княз, вие го занимавате с глупости........хахахахаха!!! На мен ми харесаПоздрави
  • бива ... но знаеш ли какво ме подразни ... може и да греша... но заради римата си допуснал употреба на... неточните думи ...
  • всеки път ги отстранявам. все пак не може за 10 мин два пъти редакция. преди да качвате, пооглеждайте си нещата, изпипвайте ги, а не непрекъснато да ги редактирате.
  • следваща редакция с грешки ще доведе до изтриване на произведението.
Random works
: ??:??