/Приказка/
Във нощта срещу Коледа свети
най-красивата земна елха.
Сътворена с мечти на поети,
разноцветно огряла нощта.
А под нея празнува Снежанка
със джуджетата седем на брой
и на горската малка полянка
тя подаръци има безброй.
Но не щеш ли, в гората вековна
стара вещица ѝ завидя.
Тя бе лоша, уви, вероломна,
завистлива коварна жена.
И край огъня тайно се вмъкна,
и във чаша отрова наля,
и добави и сок от малина,
на Снежанка поднесе го тя.
Хубавицата сока опита
и превърна се в лед и кристал,
а джуджетата скръб ги обхвана
и тъжаха в леса замълчал.
Всяко тръгна да търси лекарство,
та Снежанка бе тяхна сестра.
Те отидоха даже във странство
със елена и свойта шейна.
…
Във гората дървар бе излязъл,
но остана учуден, смутен,
красотата щом той забелязал
на кристалната снежна мома.
Приближи се и чу в тишината
как сърцето ѝ бие в леда,
и да стопли реши красотата
в малка къща с камина една.
И на пламък отблясъкът златен
по лицето ѝ хвърли зари,
и обхванат от плам непонятен,
той целувка една ѝ дари.
А девойката сякаш почувства
любовта му безкрайна в нощта
и отново превърна се в чудна
синеока и стройна мома.
И ледът се стопи, сякаш чудо
бе донесла за миг любовта,
и Снежанка се върна отново
за живота красив, за света.
Оттогава живеят те двама,
сякаш Господ ги беше събрал
и във тихата Коледа снежна
доброта и любов беше дал.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados