В нощта срещу Коледа

           /Приказка/

Във нощта срещу Коледа свети

най-красивата земна елха.

Сътворена с мечти на поети,

разноцветно огряла нощта.

А под нея празнува Снежанка

със джуджетата седем на брой

и на горската малка полянка

тя подаръци има безброй.

Но не щеш ли, в гората вековна

стара вещица ѝ завидя.

Тя бе лоша, уви, вероломна,

завистлива коварна жена.

И край огъня тайно се вмъкна,

и във чаша отрова наля,

и добави и сок от малина,

на Снежанка поднесе го тя.

Хубавицата сока опита

и превърна се в лед и кристал,

а джуджетата скръб ги обхвана

и тъжаха в леса замълчал.

Всяко тръгна да търси лекарство,

та Снежанка бе тяхна сестра.

Те отидоха даже във странство

със елена и свойта шейна.

…

Във гората дървар бе излязъл,

но остана учуден, смутен,

красотата щом той забелязал

на кристалната снежна мома.

Приближи се и чу в тишината

как сърцето ѝ бие в леда,

и да стопли реши красотата

в малка къща с камина една.

И на пламък отблясъкът златен

по лицето ѝ хвърли зари,

и обхванат от плам непонятен,

той целувка една ѝ дари.

А девойката сякаш почувства

любовта му безкрайна в нощта

и отново превърна се в чудна

синеока и стройна мома.

И ледът се стопи, сякаш чудо

бе донесла за миг любовта,

и Снежанка се върна отново

за живота красив, за света.

Оттогава живеят те двама,

сякаш Господ ги беше събрал

и във тихата Коледа снежна

доброта и любов беше дал.

             Мария Мустакерска