1 feb 2007, 11:11

В О Й Н А 

  Poesía
545 0 4

Вият като опело сирени,

 въздухът сгъстен е от тъга.

Душите ни са сгърчени, ранени,

 щом засмърди отново на война.

 

Децата със сълзи вместо усмивки

 поливат си невинните лица.

Страхуват се дори да се опитат

 да кажат с глас, че искат свобода.

 

Жените месят мъка и тревога,

молитви слагат в хляб вместо мая.

А гарвани крещят със гняв към Бога

 като развети черни знамена.

 

В пространството кънти като камбана

 взривът на разум, вяра и мечта.

Земята разорана е до пяна.

Защо е всъщност думата война?

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "В пространството кънти като камбана
    взривът на разум, вяра и мечта."
    Каквото и да кажа, ще е излишно, ти си го казал много добре!


  • Много хубав е стиха ти, Вальо!!! Поздрави!!!
  • Силен, тежък стих! Поздрави!
  • какво има скъпо писателЧе нещо не ти е ясно ли?ако е така кажи точно какво?ако не ти харесва пак кажи-но един въпросителен знак какво означава?аз приемам критики-но обосновани!!!НАЛИ!!!
Propuestas
: ??:??