В О Й Н А
Вият като опело сирени,
въздухът сгъстен е от тъга.
Душите ни са сгърчени, ранени,
щом засмърди отново на война.
Децата със сълзи вместо усмивки
поливат си невинните лица.
Страхуват се дори да се опитат
да кажат с глас, че искат свобода.
Жените месят мъка и тревога,
молитви слагат в хляб вместо мая.
А гарвани крещят със гняв към Бога
като развети черни знамена.
В пространството кънти като камбана
взривът на разум, вяра и мечта.
Земята разорана е до пяна.
Защо е всъщност думата война?
© Валентин Йорданов All rights reserved.
