Ледени тръпки по тялото ми бягат,

в очите тъжни, пламъци проблясват,

сърцето сковано е от тъга,

душата болна, наранена стене сама.

В мираж превърна се приказката за любовта -

вече не е оазиса мечтан за нашите сърца,

песните за обич и щастие са стон сега,

който приглушено се надига в нощта.

Демонът жесток обладава твоята душа

и в изпепелена пеперуда я превръща,

но аз ще се преборя и ще те спася,

само остани до мен, само недей ме изоставя.

О, тогава ледът в лава ще превърна,

пламъчетата в огън аз ще разгоря,

с целувки и милувки Демона ще победя

и завинаги ще те обичам в оазиса на любовта!