В ОАЗИСА НА ЛЮБОВТА
Ледени тръпки по тялото ми бягат,
в очите тъжни, пламъци проблясват,
сърцето сковано е от тъга,
душата болна, наранена стене сама.
В мираж превърна се приказката за любовта -
вече не е оазиса мечтан за нашите сърца,
песните за обич и щастие са стон сега,
който приглушено се надига в нощта.
Демонът жесток обладава твоята душа
и в изпепелена пеперуда я превръща,
но аз ще се преборя и ще те спася,
само остани до мен, само недей ме изоставя.
О, тогава ледът в лава ще превърна,
пламъчетата в огън аз ще разгоря,
с целувки и милувки Демона ще победя
и завинаги ще те обичам в оазиса на любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Стоянова Всички права запазени
