В обятията на тъгата

SunnySoul (Съни)
1 0

30 sept 2008, 7:16

Poesía » Filosófica

467 0 0

Любовта е крехка роза,

отива си за миг.

И в сърцето ми настава

тъжна приказка, забрава.

Сълзите се ронят,

хиляди във час.

Или в мразовити облаци

потъвам аз завчас.

Защо, по дяволите, никой

не може в този миг

ръката ми да хване

и да ме изтегли с силен вик.

Нима животът ми обречен е

да нямам глас за нищо друго,

а тъгата ми дълбока

под моя власт да бъде само.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.