В обятията на тъгата
596
0
0
Любовта е крехка роза,
отива си за миг.
И в сърцето ми настава
тъжна приказка, забрава.
Сълзите се ронят,
хиляди във час.
Или в мразовити облаци
потъвам аз завчас.
Защо, по дяволите, никой
не може в този миг
ръката ми да хване
и да ме изтегли с силен вик.
Нима животът ми обречен е
да нямам глас за нищо друго,
а тъгата ми дълбока
под моя власт да бъде само.
© Съни All rights reserved.
