SunnySoul (Съни)
1 0
Sep 30, 2008, 7:16 AM

В обятията на тъгата 

  Poetry » Phylosophy
465 0 0
 

Любовта е крехка роза,

отива си за миг.

И в сърцето ми настава

тъжна приказка, забрава.

 

Сълзите се ронят,

хиляди във час.

Или в мразовити облаци

потъвам аз завчас.

 

Защо, по дяволите, никой

не може в този миг

ръката ми да хване

и да ме изтегли с силен вик.

 

Нима животът ми обречен е

да нямам глас за нищо друго,

а тъгата ми дълбока

под моя власт да бъде само.

© Съни All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??