В обятията на тъгата

30 сент. 2008 г., 07:16

Поэзия » Философская

494 0 0

Любовта е крехка роза,
отива си за миг.
И в сърцето ми настава
тъжна приказка, забрава.
Сълзите се ронят,
хиляди във час.
Или в мразовити облаци
потъвам аз завчас.
Защо, по дяволите, никой
не може в този миг
ръката ми да хване
и да ме изтегли с силен вик. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

В обятията на тъгата

Искате да прочетете повече?

Предложения