В обятията на тъгата

SunnySoul (Съни)
1 0

30.09.2008 г., 7:16 ч.

Поезия » Философска

464 0 0

Любовта е крехка роза,

отива си за миг.

И в сърцето ми настава

тъжна приказка, забрава.

Сълзите се ронят,

хиляди във час.

Или в мразовити облаци

потъвам аз завчас.

Защо, по дяволите, никой

не може в този миг

ръката ми да хване

и да ме изтегли с силен вик.

Нима животът ми обречен е

да нямам глас за нищо друго,

а тъгата ми дълбока

под моя власт да бъде само.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.