11 feb 2015, 7:47

В очакване...

  Poesía » Otra
507 0 0

В очакване на искрящото слънце съм аз.

В очакване на въздуха чист...

В очакване на нещо по-добро за утрешния ден, мечтая аз.

В очакване на любовта, така жадуваща от мен.

В очакване на невъзможното!

 

Блян е очакването мое, да...

Очите търсещи мои, останаха без ориентир.

Сърцето мое се разби на хиляди парчета.

Душата моя разкъса се, давайки си винаги надежди нереални.

 

Проклети очаквания..

Проклети мечти..

Проклети надежди..

 

И сега стоя аз, в таз празна тъмна стая.

С очаквания, изпепелени.

Очаквания за нещо, за някой... уж за по-добро.

 

И в тоз миг аз, в тъмнината откривам верен другар свой...

 

Прошепвайки ми истина една.

Истина, за живота мой.

 

Истината една гласеше слова ужасни.

Ужасни, но истини бяха те.

 

Гласеше за това, че очакванията мои, 

като бездна са за мен. 

Очакванията приятелю прошепна ми, са за слабите.

Ключът към истинското си самия ти.

Не очаквай неща, действай и ще ги получиш.

А аз глупеца луд, вечно на тях се крепях.

Благодаря ти, отвърнах аз.

 

И изведнъж тъмнината превърна се в светлина.

Очите ми виждаха отново.

Сърцето мое, туптеше по-силно и от преди.

От очаквания нямаше и помен в душата моя.

Само светлина и истина дърпаха ме напред.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христозар Леков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...