В очакване на искрящото слънце съм аз.
В очакване на въздуха чист...
В очакване на нещо по-добро за утрешния ден, мечтая аз.
В очакване на любовта, така жадуваща от мен.
В очакване на невъзможното!
Блян е очакването мое, да...
Очите търсещи мои, останаха без ориентир.
Сърцето мое се разби на хиляди парчета.
Душата моя разкъса се, давайки си винаги надежди нереални.
Проклети очаквания..
Проклети мечти..
Проклети надежди..
И сега стоя аз, в таз празна тъмна стая.
С очаквания, изпепелени.
Очаквания за нещо, за някой... уж за по-добро.
И в тоз миг аз, в тъмнината откривам верен другар свой...
Прошепвайки ми истина една.
Истина, за живота мой.
Истината една гласеше слова ужасни.
Ужасни, но истини бяха те.
Гласеше за това, че очакванията мои,
като бездна са за мен.
Очакванията приятелю прошепна ми, са за слабите.
Ключът към истинското си самия ти.
Не очаквай неща, действай и ще ги получиш.
А аз глупеца луд, вечно на тях се крепях.
Благодаря ти, отвърнах аз.
И изведнъж тъмнината превърна се в светлина.
Очите ми виждаха отново.
Сърцето мое, туптеше по-силно и от преди.
От очаквания нямаше и помен в душата моя.
Само светлина и истина дърпаха ме напред.
© Христозар Леков All rights reserved.