13 abr 2007, 19:56

В Очакване 

  Poesía
607 0 0

Аз чакам, да. Очаквам нея - Любовта,
боса, нежна да ми подаде ръка и
бавно да ме води от зимата към пролетта.

Пред моя дом на прага да застане,
прашен, сив, потънал в самота,
във дланите си капчици роса да носи,
за да измие мъката в една душа.

По мекия килим - трева зелена,
под лунни бляскави лъчи,
една любов ръката ми е взела
и чакаме те, вече идваш ли?...

© Ирина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??