13.04.2007 г., 19:56 ч.

В Очакване 

  Поезия
589 0 0

Аз чакам, да. Очаквам нея - Любовта,
боса, нежна да ми подаде ръка и
бавно да ме води от зимата към пролетта.

Пред моя дом на прага да застане,
прашен, сив, потънал в самота,
във дланите си капчици роса да носи,
за да измие мъката в една душа.

По мекия килим - трева зелена,
под лунни бляскави лъчи,
една любов ръката ми е взела
и чакаме те, вече идваш ли?...

© Ирина Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??