13 dic 2004, 10:12

В очакване на...

  Poesía
1.3K 0 2
Шест без десет е
става ми леко,сякаш летя
бяло безветрие
нямам болка, аз ще умра.
Над мен е бяло
нещо ярко блести
нямам болка,
но всичко трепти.
Умирам бавно
и времето лети
искам бързо да свърши
вече много боли.
Отвътре се разпадам
всичко гори
и душата ми вечно
за теб ще скърби.
Усещам че идваш
СМЪРТ чакам те,
ужасно се чувствам
СМЪРТ искам те.
Плача без сълзи
аз съм сама,
в бялата стая е тихо
аз ще умра.
Нямам си майка, нямам любим
празнота е в душата ми
и с нея скърбим.
Издигам се плавно
над целият град
отивам си бавно
от жестокият свят.
Хора простете всички злини
не аз, а светът ви ги причини.
Обичайте се всички
и подайте ръка
на самотните хора,
като мен света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...