Dec 13, 2004, 10:12 AM

В очакване на...

  Poetry
1.3K 0 2
Шест без десет е
става ми леко,сякаш летя
бяло безветрие
нямам болка, аз ще умра.
Над мен е бяло
нещо ярко блести
нямам болка,
но всичко трепти.
Умирам бавно
и времето лети
искам бързо да свърши
вече много боли.
Отвътре се разпадам
всичко гори
и душата ми вечно
за теб ще скърби.
Усещам че идваш
СМЪРТ чакам те,
ужасно се чувствам
СМЪРТ искам те.
Плача без сълзи
аз съм сама,
в бялата стая е тихо
аз ще умра.
Нямам си майка, нямам любим
празнота е в душата ми
и с нея скърбим.
Издигам се плавно
над целият град
отивам си бавно
от жестокият свят.
Хора простете всички злини
не аз, а светът ви ги причини.
Обичайте се всички
и подайте ръка
на самотните хора,
като мен света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....