13.12.2004 г., 10:12

В очакване на...

1.3K 0 2
Шест без десет е
става ми леко,сякаш летя
бяло безветрие
нямам болка, аз ще умра.
Над мен е бяло
нещо ярко блести
нямам болка,
но всичко трепти.
Умирам бавно
и времето лети
искам бързо да свърши
вече много боли.
Отвътре се разпадам
всичко гори
и душата ми вечно
за теб ще скърби.
Усещам че идваш
СМЪРТ чакам те,
ужасно се чувствам
СМЪРТ искам те.
Плача без сълзи
аз съм сама,
в бялата стая е тихо
аз ще умра.
Нямам си майка, нямам любим
празнота е в душата ми
и с нея скърбим.
Издигам се плавно
над целият град
отивам си бавно
от жестокият свят.
Хора простете всички злини
не аз, а светът ви ги причини.
Обичайте се всички
и подайте ръка
на самотните хора,
като мен света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...