Гледаш как навън вали
и самотата мигом те обгръща.
Ще срещна любовта, нали?
Питаш, ала никой не отвръща.
Мрачни мисли носи ти дъжда.
Нещо липсва и не можеш да отричаш.
Колко простичка е твоята мечта-
искаш само някой да обичаш.
Дъждовен пак е есенният ден,
вкъщи си и размишляваш.
Чувстваш се донякъде сломен-
пак си сам, това те наранява.
Но ето, слънцето изгрява,
усещаш, че очаква те животът нов.
Усмивката ти пак се появява,
в очакване на новата любов.
© R Todos los derechos reservados