Гледаш как навън вали
и самотата мигом те обгръща.
Ще срещна любовта, нали?
Питаш, ала никой не отвръща.
Мрачни мисли носи ти дъжда.
Нещо липсва и не можеш да отричаш.
Колко простичка е твоята мечта-
искаш само някой да обичаш.
Дъждовен пак е есенният ден,
вкъщи си и размишляваш.
Чувстваш се донякъде сломен-
пак си сам, това те наранява.
Но ето, слънцето изгрява,
усещаш, че очаква те животът нов.
Усмивката ти пак се появява,
в очакване на новата любов.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
