Гледаш как навън вали
и самотата мигом те обгръща.
Ще срещна любовта, нали?
Питаш, ала никой не отвръща.
Мрачни мисли носи ти дъжда.
Нещо липсва и не можеш да отричаш.
Колко простичка е твоята мечта-
искаш само някой да обичаш.
Дъждовен пак е есенният ден,
вкъщи си и размишляваш.
Чувстваш се донякъде сломен-
пак си сам, това те наранява.
Но ето, слънцето изгрява,
усещаш, че очаква те животът нов.
Усмивката ти пак се появява,
в очакване на новата любов.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
