12 feb 2007, 20:26

В очакване на Пролетта

  Poesía
926 0 11



В очакване на пролет
разлистваща,
всред полята безснежни
самотно стоиш,


Скрило в клоните
птици небесни,
ти си свят Дом
и омайно блестиш.


Почиват по пладне
в сянката твоя
жътварите,
в лятото жежко,


А вечер
под звезден клонак
отмарят лисугери,
белки и малкият Ежко.


Сбират
край твоите корени
зърно мишоците,
в късната есен


И гали слухът им
с вятъра пролетен,
чутовната
славеева песен...


Ти растеш
и старееш,
излекувало рани
от бури свирепи,


В простора
вперило клони,
впило корени,
спомени слепи...


В очакване на пролет
разлистваща,
всред поле от пшеница
с приятел мълчиш,


Слушаш
стъпките негови
и паметни гънки
в кората редиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Коев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....