В очакване на Пролетта
В очакване на пролет
разлистваща,
всред полята безснежни
самотно стоиш,
Скрило в клоните
птици небесни,
ти си свят Дом
и омайно блестиш.
Почиват по пладне
в сянката твоя
жътварите,
в лятото жежко,
А вечер
под звезден клонак
отмарят лисугери,
белки и малкият Ежко.
Сбират
край твоите корени
зърно мишоците,
в късната есен
И гали слухът им
с вятъра пролетен,
чутовната
славеева песен...
Ти растеш
и старееш,
излекувало рани
от бури свирепи,
В простора
вперило клони,
впило корени,
спомени слепи...
В очакване на пролет
разлистваща,
всред поле от пшеница
с приятел мълчиш,
Слушаш
стъпките негови
и паметни гънки
в кората редиш...
© Атанас Коев All rights reserved.
